Д-р Тодор Янев: Интелектът и добрата преценка на хирурга проличават в подхода му към онкологичните случаи
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Тодор Янев приключва образованието си по медицина в МУ-София през 2019 година От 2020 година работи в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Царица Йоанна “ – ИСУЛ. От 2022 година е назначен като помощник по хирургия към Катедрата по гастроентерология. Интересите са му главно в областта на колоректалната и незабавната хирургия.
Д-р Янев, по какъв начин решихте да станете доктор? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?
И да, и не. Майка ми и дядо ми са лекари и сигурно са повлияли избора ми на специалност, само че действително като дете в никакъв случай не съм подозирал, че ще стана доктор. Решението взех на 17 години, когато беше време да кандидатсвам.
Не мога да посоча един единствен съответен фактор, който е повлиял на решението ми да стана доктор. Просто е нещо, в което смятах, че ще съм добър.
Коя е повода да се насочите към хирургията? Кога разбрахте, че тя е Вашият път?
Категорично ключва роля тук има срещата ми с екипа на Клиниката по хирургия в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ по време на държавният ми стаж през 2019 година Дотогава смятах да специализирам анестезиология и интензивно лекуване. Бях обмислял и хирургия, несъмнено, само че преди да се срещна с бъдещите ми сътрудници от ИСУЛ, нямах опция да се срещна от близко със специалността. Именно тук за първи път се измих за влизане в интервенция и открих любовта си към хирургията.
Специализирате в една от най-големите и с най-дълги обичаи хирургични клиники у нас. Разкажете за първите си стъпки, за първите случаи, които ще запомните, за атмосферата и първото чувство от влизането в операционна?
Първата ми среща с клиниката беше като стажант-лекар май 2019 година Още през цялото време се усети особеното отношение на екипа към студентите и стажант-лекарите. Никъде не се бяхме чувствали толкоз добре признати и толкоз интегрирани в работния развой на клиниката до този миг.
Всички сътрудници, както и и аз, които имахме предпочитание да участваме в интервенция, получихме опцията да бъдем включвани в оперативните екипи. Много ясно помня първата интервенция, на която асистирах – инкарцерирала постоперативна херния с доктор Парунев и доктор Герзилов. Ако би трябвало да избера един миг, в който взех решение, че желая да стана хирург, може би ще е този...
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността, тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Твърде доста са и в случай че се наложи да изброя всички, неизбежно ще пропусна някого. Но в случай че би трябвало да назова имена това ще са доктор Георги Желев, проф. Пенков, проф. Седлоев, доктор Парунев, доктор Първанов.
Как бихте желали да се развивате като хирург - кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-вълнуващи и предизвикателни, бихте ли желали да работите по тях в теоретичен и проучвателен аспект?
Безспорно най-трудна и най-бързо разрастваща се е онкологичната хирургия – при колоректален, панкреасен, стомашен карцином и други. В наши дни хирургът не е независима единица в лекуването на този тип болести, а част от мултидисциплинарен екип, благодарение на който се реализират огромните триумфи.
Именно в метода му към онкологичните случаи личи интелектът и положителната преценка на хирурга, което буди специфичен интерес в мен към този тип хирургия. Друго, социалнозначимо звено, е незабавната хирургия. Тя, за разлика от други раздели, не търпи толкоз стремително развиване, само че все пак броят на пациенти, които имат потребност от този тип помощ, е голям.
Спешният пациент постоянно изисква бързи и решителни дейности, без значение от часа на денонощието. Затова болшинството млади сътрудници имат интерес към този тип хирургия, тъй като тогава имат опция да покажат качествата си. Аз не съм изключение.
Имате ли интерес към преподавателска кариера?
Да. Благодарение на университесткия статут на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ от 2022 година аз съм помощник и преподавам на български и задгранични студенти. Преподаването е един от най-мотивиращите аспекти на нашата специалност. То е повсеместен метод да поддържаш знанията си, защото ежедневната среща с млади и четящи хора не ти разрешава да загърбиш четенето, по този начин както би се случило в случай че се фокусираш напълно върху практическата част от нашата компетентност.
Кои етични правила в общуването с пациенти се стремите да съблюдавате постоянно и при всички условия?
Може би един от обичаните ми цитати, който ме управлява в връзките ми с пациентите, е на мой сътрудник от Клиниката – доктор Арабаджиев: „ Независимо какъв брой неприятен е твоят ден, денят на пациента е по-лош “. Срещата на болния с лекаря, изключително, когато този доктор е хирург, нормално е в подтекста на страшна, в някои случаи ужасяваща диагноза – перитонит, чревна непроходимост, карцином.
Лекарят е задължен постоянно да има поради, че елементарен ден за него евентуално е най-лошият ден в живота за индивида насреща и е негова задача да облекчи оптимално страданията – да отдели нужното време, да изясни на понятен език положението на пациента, да показа опциите за лекуване - на него и околните му.
В същотото време би трябвало да се има поради, че пациентът не е клиент – той не постоянно е прав. Това значи, че когато пациентът прави неверен избор или прекосява избрани граници, лекарят има право да му го каже.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
В последните две години съумях да преоткрия едно съвсем забравено свое занимание – повдигането на тежести. Смея да настоявам, че без него моето физическо и психическо здраве страдат доста, правейки ме генерално по-непродуктивен във всички останали посоки, в това число и хирургията. Друго мое обичано занятие е планинарството, за което, за жал, ми оставя прекомерно малко време. Обичам, дружно със брачната половинка ми, да преоткриваме нови китчета в България. Нашата Родина предлага извънредно доста места за опознаване.
Коя е обичаната Ви максима – онази истина, оня нравствен принцип, който Ви оказва помощ да устоявате на компликациите и провокации в живота и специалността?
Най-просто казано: „ Отнасяй се с другите, по този начин както би желал да се отнасят с теб “. Рано или късно всеки един от нас се озовава в ролята на пациент и когато това се случи, всеки се надява да попадне на способен, съчувствен и отзивчив доктор. Нашата задача е да бъдем този човек.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, които също като Вас в този момент вършат първите си стъпки в хирургията2
Да се въоръжат със желязна воля и стоманено самообладание. Нищо в нашата специалност не се случва бързо, елементарно или безболезнено, като това важи неколкократно в по-голяма степен за хирургията. Всеки, който се залавя с тази компетентност, би трябвало да знае, че „ пътят е заплашителен, само че прочут “. Жертвите, които младият хирург би трябвало да направи, сигурно си костват удовлетвориението, което получава при добре свършена работа. Това възприятие е мъчно достижимо, само че може да се съпостави с малко други страсти.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Тодор Янев приключва образованието си по медицина в МУ-София през 2019 година От 2020 година работи в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Царица Йоанна “ – ИСУЛ. От 2022 година е назначен като помощник по хирургия към Катедрата по гастроентерология. Интересите са му главно в областта на колоректалната и незабавната хирургия.
Д-р Янев, по какъв начин решихте да станете доктор? Изиграха ли фамилията и учебното заведение роля за този Ваш избор?
И да, и не. Майка ми и дядо ми са лекари и сигурно са повлияли избора ми на специалност, само че действително като дете в никакъв случай не съм подозирал, че ще стана доктор. Решението взех на 17 години, когато беше време да кандидатсвам.
Не мога да посоча един единствен съответен фактор, който е повлиял на решението ми да стана доктор. Просто е нещо, в което смятах, че ще съм добър.
Коя е повода да се насочите към хирургията? Кога разбрахте, че тя е Вашият път?
Категорично ключва роля тук има срещата ми с екипа на Клиниката по хирургия в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ по време на държавният ми стаж през 2019 година Дотогава смятах да специализирам анестезиология и интензивно лекуване. Бях обмислял и хирургия, несъмнено, само че преди да се срещна с бъдещите ми сътрудници от ИСУЛ, нямах опция да се срещна от близко със специалността. Именно тук за първи път се измих за влизане в интервенция и открих любовта си към хирургията.
Специализирате в една от най-големите и с най-дълги обичаи хирургични клиники у нас. Разкажете за първите си стъпки, за първите случаи, които ще запомните, за атмосферата и първото чувство от влизането в операционна?
Първата ми среща с клиниката беше като стажант-лекар май 2019 година Още през цялото време се усети особеното отношение на екипа към студентите и стажант-лекарите. Никъде не се бяхме чувствали толкоз добре признати и толкоз интегрирани в работния развой на клиниката до този миг.
Всички сътрудници, както и и аз, които имахме предпочитание да участваме в интервенция, получихме опцията да бъдем включвани в оперативните екипи. Много ясно помня първата интервенция, на която асистирах – инкарцерирала постоперативна херния с доктор Парунев и доктор Герзилов. Ако би трябвало да избера един миг, в който взех решение, че желая да стана хирург, може би ще е този...
Кои са най-хубавите Ви учители в специалността, тези, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?
Твърде доста са и в случай че се наложи да изброя всички, неизбежно ще пропусна някого. Но в случай че би трябвало да назова имена това ще са доктор Георги Желев, проф. Пенков, проф. Седлоев, доктор Парунев, доктор Първанов.
Как бихте желали да се развивате като хирург - кои тематики и проблеми от специалността намирате за най-вълнуващи и предизвикателни, бихте ли желали да работите по тях в теоретичен и проучвателен аспект?
Безспорно най-трудна и най-бързо разрастваща се е онкологичната хирургия – при колоректален, панкреасен, стомашен карцином и други. В наши дни хирургът не е независима единица в лекуването на този тип болести, а част от мултидисциплинарен екип, благодарение на който се реализират огромните триумфи.
Именно в метода му към онкологичните случаи личи интелектът и положителната преценка на хирурга, което буди специфичен интерес в мен към този тип хирургия. Друго, социалнозначимо звено, е незабавната хирургия. Тя, за разлика от други раздели, не търпи толкоз стремително развиване, само че все пак броят на пациенти, които имат потребност от този тип помощ, е голям.
Спешният пациент постоянно изисква бързи и решителни дейности, без значение от часа на денонощието. Затова болшинството млади сътрудници имат интерес към този тип хирургия, тъй като тогава имат опция да покажат качествата си. Аз не съм изключение.
Имате ли интерес към преподавателска кариера?
Да. Благодарение на университесткия статут на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ от 2022 година аз съм помощник и преподавам на български и задгранични студенти. Преподаването е един от най-мотивиращите аспекти на нашата специалност. То е повсеместен метод да поддържаш знанията си, защото ежедневната среща с млади и четящи хора не ти разрешава да загърбиш четенето, по този начин както би се случило в случай че се фокусираш напълно върху практическата част от нашата компетентност.
Кои етични правила в общуването с пациенти се стремите да съблюдавате постоянно и при всички условия?
Може би един от обичаните ми цитати, който ме управлява в връзките ми с пациентите, е на мой сътрудник от Клиниката – доктор Арабаджиев: „ Независимо какъв брой неприятен е твоят ден, денят на пациента е по-лош “. Срещата на болния с лекаря, изключително, когато този доктор е хирург, нормално е в подтекста на страшна, в някои случаи ужасяваща диагноза – перитонит, чревна непроходимост, карцином.
Лекарят е задължен постоянно да има поради, че елементарен ден за него евентуално е най-лошият ден в живота за индивида насреща и е негова задача да облекчи оптимално страданията – да отдели нужното време, да изясни на понятен език положението на пациента, да показа опциите за лекуване - на него и околните му.
В същотото време би трябвало да се има поради, че пациентът не е клиент – той не постоянно е прав. Това значи, че когато пациентът прави неверен избор или прекосява избрани граници, лекарят има право да му го каже.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
В последните две години съумях да преоткрия едно съвсем забравено свое занимание – повдигането на тежести. Смея да настоявам, че без него моето физическо и психическо здраве страдат доста, правейки ме генерално по-непродуктивен във всички останали посоки, в това число и хирургията. Друго мое обичано занятие е планинарството, за което, за жал, ми оставя прекомерно малко време. Обичам, дружно със брачната половинка ми, да преоткриваме нови китчета в България. Нашата Родина предлага извънредно доста места за опознаване.
Коя е обичаната Ви максима – онази истина, оня нравствен принцип, който Ви оказва помощ да устоявате на компликациите и провокации в живота и специалността?
Най-просто казано: „ Отнасяй се с другите, по този начин както би желал да се отнасят с теб “. Рано или късно всеки един от нас се озовава в ролята на пациент и когато това се случи, всеки се надява да попадне на способен, съчувствен и отзивчив доктор. Нашата задача е да бъдем този човек.
Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, които също като Вас в този момент вършат първите си стъпки в хирургията2
Да се въоръжат със желязна воля и стоманено самообладание. Нищо в нашата специалност не се случва бързо, елементарно или безболезнено, като това важи неколкократно в по-голяма степен за хирургията. Всеки, който се залавя с тази компетентност, би трябвало да знае, че „ пътят е заплашителен, само че прочут “. Жертвите, които младият хирург би трябвало да направи, сигурно си костват удовлетвориението, което получава при добре свършена работа. Това възприятие е мъчно достижимо, само че може да се съпостави с малко други страсти.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ